След тежките плесници на съдбата една
силна жена продължава да се бори за щастието си
Когато преди 54 години Албена Пенева от Поморие се появила на белия свят, сякаш орисниците се били наговорили да проверят докъде стигат човешките възможности. И отредили на малкото момиченце живот, изпълнен с изпитания.
Годината карва в кома. Оттогава тя е инвалид и се бори не само с болестта и телесната болка, но и с горчивия вкус на “цивилизованото” ни общество.
Видях какво е горе, но ме върнаха. Няма море там
Когато си отворих очите, не познавах никого. Много трудно беше. Майка ми трябваше да ме учи за всичко отначало. Минаха 13 години оттогава, но още не знам всичко. Срам ме е, но се налага да питам хората за елементарни неща, шегува се Албена. Докато била в кома, Пенева видяла баща си, който бил починал предната година. Видяла го и не могла да повярва, че това се случва на нея. А той й помогнал. Казал й: “Ставай, аз ще ти помогна!”. Тогава тя си отворила очите и излязла от комата.
Затова сега казвам на всички: “Говорете на хората, когато са в кома. Може да ви чуят. Горе е много хубаво...” Ходили ли сте на “Флората” в Бургас? Там горе е същото. Има много цветя и мъртвите хора се разхождат там. Казах на баща ми, че тук ми харесва и искам да остана. Отговори ми: “Връщам те, защото майка ти плаче над една твоя снимка”. Когато разказвам това на хора, които са загубили близък човек, се чувстват много по-добре, споделя Албена за посещението си в отвъдното.
Когато се събужда, поморийката не само че не говори, но и не може да се движи
„Не можех въобще да говоря, познах само майка ми - никой друг. Изпитвах страшна болка, която и досега не отминава - вече 13 години. Плача често - не мога да свикна с това, което съм сега. Била съм красива преди това, но сега от инсулта десният ми крак леко се завърта настрани. Дясната ми ръка вече е по-добре, но не виждам и с двете очи. Докторът, който ме е приел тогава - д-р Недев, за пръв път е пробвал лечението, което е приложил на мен - пробил е дупка в черепа ми и от нея е източил 3 литра кръв. Едното цялото ми полукълбо на мозъка и част от второто са били потопени в кръв. Получила съм тежък, масиран мозъчен кръвоизлив. Хирургът е работил на сляпо, защото апаратът е бил развален и не е могъл да ми направи снимки, за да види какви са пораженията, преди да ми отвори черепа. Начертал е на ръка как и откъде трябва да отвори черепа. После ми я показа тази рисунка. Страхотен човек!“, разказва поморийката.
След изписването й от болницата Албена започва битка със себе си
И успява. “На никой не пожелавам да изпита това страдание“, казва тя. Няколко години след инсулта жената се научила отново да ходи и да говори. Речниковият й запас е ограничен, но пък има с какво да се похвали. Вече две поредни години поморийката плува огромно за физическото й състояние разстояние с една цел:
"Виждам, в България има много хора, болни хора, които са се отпуснали. Искам със страхотно желание да им покажа да са силни, много да са силни. Да почнат от "А" и "Б", както се казва, сами да могат да го правят. И другото, което искам, е да работя, имам две висши и съм съвсем, съвсем нормален човек".
Дамата, която сега живее втори живот, преди няколко месеца постави рекорд. За да покаже на хората, които като нея са преживели инсулт, как трябва да се борят с болката и ограниченията,
54-годишната жена преплува 2,6 км в морето край Поморие, въпреки че от 13 години е с решение на ТЕЛК за 80 процента инвалидност
“Имам чувството, че морето ме обича. Чувствам се сигурна във водата. По-миналата година влязох много навътре. Плувах към Несебър, но в един момент реших да се върна, защото не виждах хотела и ме достраша. Това лято обаче без никакъв страх успях да преплувам разстоянието от 2,6 км, т.е. от единия край на Поморие до другия”, споделя Албена. Наскоро тя открила, че освен плуването обожава и бокса.
“След като японците се разтоварват с боксови круши, защо да не опитам и аз“, се запитала дамата, която помни “живота” си горе, но не и времето, преди да изпадне в кома. За целта тя си купила боксови ръкавици. Влязла в един клуб и помолила младежите да й предадат някой урок. Така се запалила и по този спорт.
Докато плува 2600 метра, Албена е подкрепяна от най-близките си. Те разказват, че, за съжаление, 54-годишната жена много рядко среща подкрепа сред обществото и сред работодателите. Друга нейна приятелка обяснява, че жената иска да си намери работа и да бъде като всички останали и затова с това плуване, за втори път, е искала да покаже, че духът на човек не умира.
Албена преплувала разстоянието за около два часа, преодолявайки силното течение.
А това е втората поредна година, в която Албена Пенева се опита да покаже на всички институции и най-вече на бизнеса, че
хората с увреждания са равностойни и имат право на достоен живот и най-вече на труд
На брега я чакат приятелите, които я посрещат с цветя и плакет. Албена им обяснила, че през цялото време е била спокойна:
"Мислех, ще го направя ли, или не, още малко и още малко. В един момент спирах и си казвах - не, ще продължавам още... нека покажем, че сме силни. Винаги трябва да сме силни".
Щрихи към портрета
• По-миналия август Албена Пенева взе участие в 72-рото издание на плувния маратон “Галата - Варна”. Тогава тя премери сили с професионалните плувци при разстояние 4400 м. Поморийката плува четири часа в морските води и не се отказа, докато не преплува цялото разстояние.
• Албена взе участие и в първите летни игри за хора с увреждания, организирани от Община Поморие, където се класира на първо място в плуването и зае второ място в крайното класиране след всички изиграни състезания.
Марина ШИВАРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар